Вкус на портокал

Целувката ти - вкус на портокал,
под слънцето разтапящо ме гали;
очите ти - изгарящи корали -
във моя поглед твоят се е спрял.

Във погледа си времето рисуваш.
Картината заключва моя миг.
Вълшебство ли е или трик -
обсебваш ме до болка...
и не чувам.

Моя земя

Красива си... И някак

си безбрежна....

(Потъва погледът в безкрайността.)

Наситена на слънце

и на нежност...

Окъпана в сълзи

и светлина.

Красива си на сменящи картини -

преливаща във влака топлина,

полюшващ ме по релсите си сини,

забавяйки тъй

края на деня.

Красива си...

Дърветата ме гонят.

И птиците ми махат със крила...

Сковани са в зелените си брони

разрошени в далекото била.

Красива си, земя, и си богата.

Във теб заченат и във теб роден

народът ти ще брани чистотата

на името и твоя цвят зелен.

Приказка

На Д. И. Д.

Звездите спят във тази нощ.

Навън е тихо и задушно.

А Сънчо на гърба със кош

Луна в прозореца ми пусна.

... Това е нашата Луна -

свенлива, нежна и омайна,

която (помниш ли нощта...)

превърна любовта ми в... тайна.

Тогава (женен беше ти)

крадяхме мигове и срещи.

За някой от познатите

изглеждах глупаво и смешно.

Но знам - това е любовта -

понесла завист и обиди -

пак тебе ще намира тя,

където и с когото да отидеш.

... Звездите спят във тази нощ -

все още - тихо и задушно.

Целувам те за лека нощ -

никога не ме изпускай...

* * * (За любовта и свободата)

"Защо ме откъсна...!? И накъде ме носиш? Кой ще ме обича сега?"

Вятърът издигаше листенцето, усмихваше се и му показваше своя свят...

"Ти обичаш ли ме?" - питаше то къщите, минавайки покрай тях. - "А ти?" (Дърветата ръкомахаха големи и страшни.) "Защо ме откъсна... Големият свят е толкова... голям!" - едва не се разплака, изгубило уюта на своето цвете.

Изведнъж се спря на нещо мокро. Малки пръстчета го изтриха с една сълза, две питащи очи го погледнаха тъжно и преди да успее да помоли: "Обичай ме...", вятърът отново го грабна и полетяха...

И когато това светло нежно листенце кацне на теб, усмихни се, кажи му, че го обичаш и го пусни... да лети...

P.S. А ти... обичаш ли ме...!?

Обичай ме... моля те...

* * * Дали си...

Дали си имам кът във този свят?

Навярно всеки има своя кът.

Аз търся го все още... Лутам се -

отново кръстопът.

Защо се лутам... Сигурно пораснах...

И искам да вървя по верен път.

Те, пътищата, водят все... нанякъде -

какво като не знаят що е кът...

А важното е да вървя и да не спирам.

Тогава ще открия верен път.

... Защо ми е тогава, не разбирам,

някъде под небосвода кът...

Нали вървя, вървя и търся това,

което търся всеки миг.

Защо ми е тогава кът, когато

не смятам да закотвям вик...

Защо ми е тогава кът, когато

имам най-синьото небе и утринта...

Не искам кът от теб, Земя, да взимам -

не искам кът дори и след смъртта.

А може би аз имам кът огромен -

Вселената и Мисълта.

И този кът на мене ми напомня,

че търся на живота същността.

Зимни

* * *

От кухнята се носи аромат

и топло ми мирише на канела

след скитането в белия ми свят,

от детството ми бялото приел.



* * *

Открих във капчица роса

живот; как времето изтича

като отронена сълза;

като нечутото "обичам те".



* * *

Натежали от снега,

дишат клони уморено.

Стръкчета трева зелени

са промушили глава

и оглеждат оживени

белотата на деня.

Пристан

На Д.



На отсрещния бряг

се разливат

твоите чувства

нанякъде...

В тишината

на мойто изкуство

не долавяш ли

колко те чакам...



Не долавяш ли скритите трепети

на дъха ми,

скитащ по листа...

Не долавяш ли в буквите

шепота в песента на звуци лъчисти...



... И докосваш ме

в мислите утринни,

и приспиваш ме

нощем в мечтите,

и изпълнил дните ми

с искане,

пускаш котва

в сърцето ми...

Ти.

* * * Понякога...

Понякога думите просто

не стигат...

И листът е хлъзгав и...

толкова празен.

Тогава морето с небето се сливат...

Вълните стелят черупки по пясъка...



Понякога толкова много ми липсваш...

(Така е само, когато те няма...)

Търся по пясъка нашата истина...

Вълните разбиват в сърцето ми пяна -



солената пяна, докоснала струните

на юнското слънце във мойте очи;

солената пяна, погълнала думите -

солената пяна - в очите блести...