събота, 6 февруари 2010 г.

Приказка


На Д. И. Д.


Звездите спят във тази нощ.

Навън е тихо и задушно.

А Сънчо на гърба със кош

Луна в прозореца ми пусна.


... Това е нашата Луна -

свенлива, нежна и омайна,

която (помниш ли нощта...)

превърна любовта ми в... тайна.


Тогава (женен беше ти)

крадяхме мигове и срещи.

За някой от познатите

изглеждах глупаво и смешно.


Но знам - това е любовта -

понесла завист и обиди -

пак тебе ще намира тя,

където и с когото да отидеш.


... Звездите спят във тази нощ -

все още - тихо и задушно.

Целувам те за лека нощ -

никога не ме изпускай...

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
...с превишена скорост в лабиринта на живота...

Последователи