Красива си... И някак
си безбрежна....
(Потъва погледът в безкрайността.)
Наситена на слънце
и на нежност...
Окъпана в сълзи
и светлина.
Красива си на сменящи картини -
преливаща във влака топлина,
полюшващ ме по релсите си сини,
забавяйки тъй
края на деня.
Красива си...
Дърветата ме гонят.
И птиците ми махат със крила...
Сковани са в зелените си брони
разрошени в далекото била.
Красива си, земя, и си богата.
Във теб заченат и във теб роден
народът ти ще брани чистотата
на името и твоя цвят зелен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар