петък, 22 януари 2010 г.

* * * Дали си...


Дали си имам кът във този свят?

Навярно всеки има своя кът.

Аз търся го все още... Лутам се -

отново кръстопът.

Защо се лутам... Сигурно пораснах...

И искам да вървя по верен път.

Те, пътищата, водят все... нанякъде -

какво като не знаят що е кът...

А важното е да вървя и да не спирам.

Тогава ще открия верен път.

... Защо ми е тогава, не разбирам,

някъде под небосвода кът...

Нали вървя, вървя и търся това,

което търся всеки миг.

Защо ми е тогава кът, когато

не смятам да закотвям вик...

Защо ми е тогава кът, когато

имам най-синьото небе и утринта...

Не искам кът от теб, Земя, да взимам -

не искам кът дори и след смъртта.

А може би аз имам кът огромен -

Вселената и Мисълта.

И този кът на мене ми напомня,

че търся на живота същността.

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
...с превишена скорост в лабиринта на живота...

Последователи