Понякога думите просто
не стигат...
И листът е хлъзгав и...
толкова празен.
Тогава морето с небето се сливат...
Вълните стелят черупки по пясъка...
Понякога толкова много ми липсваш...
(Така е само, когато те няма...)
Търся по пясъка нашата истина...
Вълните разбиват в сърцето ми пяна -
солената пяна, докоснала струните
на юнското слънце във мойте очи;
солената пяна, погълнала думите -
солената пяна - в очите блести...
четвъртък, 14 януари 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар